Не ме разбирайте погрешно. Знам до болка до какво може да доведе това. И аз не правя така! Не се опитвам нарочно да си причиня някоя и друга саморазрушителна драма. Обикновено не! Обикновено стоически наблюдавам времето и си давам най-добрия шанс всичко да мине нормално. Обикновено! Но днес не е обикновен ден.
Днес е един великолепен слънчев понеделник, и сака ми вървеше в компания с един кашон. Най - обикновен кафяв кашон пълен с призраци. Пълен с душите на всички онези оставили дните си в точно толкова обикновени кафяви кашони. Кутии със събрани мигове, несподелени усмивки, отказани залези, пропуснати битки. Дните на всички онези безсмъртни момчета и момичета останали завинаги на по 21 – 25! В този великолепен слънчев понеделник, гледах дните на едно чудесно момче, събрани в един толкова обикновен кафяв кашон. Спомнях си усмивката му, спомнях си шегите му, спомнях си музиката му. Спомнях си и как аз събирах един такъв кашон. Кашон с дните на едно друго чудесно момиче. И гледах собствените си поредни 21 дни. Всичко в мен искаше да избяга от тази битка на реални и нереални дни! Всичко в мен искаше да абдикира от себе си и от всички тези безсмъртни момичета и момчета, останали завинаги на 21 – 25! Всичко в мен скимтеше за избяга, от едни обикновен кафяв кашон.  
И избягах. Избягах бързо, без да мисля. Избягах към слънцето и великолепният понеделник.
Избягах, за да озова скована в леглото от болка, влачейки в себе си онзи обикновен, кафяв кашон, пълен с реални и нереални дни...

Ех вие, безсмъртни момичета и момчета, разпилели дните си в някой кашон, толкова много ли искате да умрете? Толкова ли много ви е все едно?

Ех вие, поостарели, смъртни, момичета и момчета, какво си мислехте, докато събирахте този кашон?

PS: Едно кратко и грубо напомняне на всички пациенти с таласемия майор:
Събирането на хелатори в кашон, вместо правилната и непрекъснатата им употреба води до СМЪРТ!