Налях поредният сак.
Един стандартен сак кръв, пусната на воля да се разхожда из вените ми.
Налях го толкова бързо, колкото позволяваше системата, и въпреки последствията.

Силна!?!
Благословия?
Проклятие?

Коя си ти?
Прошепвам в мрака.
Коя си ти?

Това е моето време.
Слънце обвито в нежна тъма,
Облак бавно в небето да дреме,

Здравей!
Здравей на теб непознат приятелю. На теб, който влизаш в живота ми само с няколко инициала. Поредица от букви, обикновени символи за самоличност, пазещи животът ти в тайна.
Знаеш ли, мой приятелю, срещаме се често с теб. Вижд...