Налях поредният сак.
Един стандартен сак кръв, пусната на воля да се разхожда из вените ми.
Налях го толкова бързо, колкото позволяваше системата, и въпреки последствията.

Силна!?!
Благословия?
Проклятие?

Коя си ти?
Прошепвам в мрака.
Коя си ти?

Това е моето време. 
Слънце обвито в нежна тъма, 
Облак бавно в небето да дреме,

Здравей!
Здравей на теб непознат приятелю. На теб, който влизаш в живота ми само с няколко инициала. Поредица от букви, обикновени символи за самоличност, пазещи животът ти в тайна.
Знаеш ли, мой приятелю, срещаме се често с теб. Вижд...

Още спя. Витая в безвременни минути и се опитвам се да подкарам неделята. Гледам глупаво в чашата с кафе на фона на „I don’t wanna miss a thing”. Нито едно! И как да ги пропусна?!?
Двадесет и седем часа по – рано:
...

Нахапани дупки в небето,
откъснати снопи лъчи,
минути навити в кълбета,

Помниш ли детските дни?
Онези с нощите дълги?
Вплитахме в тъмното нашите души? 

Ама ден ли беше! Кофи мастило няма да стигнат да се опише вчерашното фиаско в аналите на родната история. Кофи! Но, аз няма да пиша за политика. Няма да пиша и за чудото "Дунав мост 2", въпреки че си заслужава да му напише човек цяла ода...

А как ми се иска днес да пътувам!
Да отпраша със първия влак, 
в автобус с часове да лудувам,