Блогрол
Постинг
05.06.2013 09:34 -
Нищо не е вечно!
Слънцето пак се промъква през дупки,
озарява света на петна,
небрежно протягам аз пръсти,
докосвам сива мъгла.
озарява света на петна,
небрежно протягам аз пръсти,
докосвам сива мъгла.
Небето пак нещо гневно крещи,
сипе закани горещи,
удря морето с проливни сълзи,
небето тъгува за нещо.
И дните смутени, и ведрите дни,
минават толкова по човешки,
забравят се всички усмивки, и всички сълзи,
мечтите се раждат и умират небрежно.
5.05.2013г.
гр. София
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
