Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2013 10:58 - Душа
Автор: oli4ka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2815 Коментари: 3 Гласове:
2



Нахапани дупки в небето,
откъснати снопи лъчи,
минути навити в кълбета,
отвличат нахално очи.

И всяка секунда се губя,
в простора, затиснат с капак,
душата, видяла принуда,
създава си сънища пак.

Тича гола и боса в полето,  диво на вятъра, бясно крещи, самодиво танцува на брега на морето, 
за изгрев по залез скърби. 

Тази моя душа, вечно измамна! 
Скита самичка в студа!
Тази моя душа неразбрана!
Самичка воюва със себе си и със света!


Тагове:   стих,   лични,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Душите ни. Разпнати между небе и ...
05.10.2013 21:33
Душите ни. Разпнати между небе и земя.
Молитвата. Дава им отново крила.
Да имат сили. Да станат. Да вървят.
Молитвата. Надежда е.
Само нея шептят.
цитирай
2. kalin8 - Привет!
03.11.2013 18:34
Чудесен стих!
Поздравления!
Б.
цитирай
3. oli4ka - *
08.11.2013 22:08
Привет и благодаря :)

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: oli4ka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 206453
Постинги: 135
Коментари: 65535
Гласове: 2119