„Време беше” – мислеше си с радост. Време беше да покаже на какво е способен и промяната, която настъпва с него. Започна разходката си близо до леговището си. Донесе хлад и дори студ. Напомни на всички защо не трябва да му се присмиват когато се скрие за лятото. Спомни си как му се подиграваха само преди месец –два. Наричаха го слабак и страхливец, докато той обикаляше в онези крайща в които все още бяха останали снежни и заледени полета. Имаха договор, който му забраняваше да се показва през дългото лято, и заради който трябваше да понася всички онези подигравки.

Но сега вече нищо не го спираше. Напредваше с разярението на което само дълго задържан дух беше способен. Наслаждаваше се на свободата си и объркването, което носеше със себе си. За дни стигна до онези прекрасни места, които обичаше ужасно много. Можеше да тича в равнините или да се катери по зъберите на високите скали. Можеше да подхвърля неща и да разпенва водите на всички реки и езера. Можеше да подлуди дори и морето. Да създава малки бели вълнички или да ги запрати на метри височина. Можеше всичко това! 
Рееше се и наблюдаваше страха, който носеше на крехките човешки същества.   Виждаше паниката, усещаше и ужасът им, когато започна да брули последните листа и кестени. Повдигна листата в лудешки танц и му се прииска да добави и клонки. Повдигна ги рисувайки картини. Имаше нещо красиво в безконтролното им разхвърляне по небето.  Виждаше да се появяват фигури зад които всякаш прозираха боговете и усмихнато се забавляваха с него.  Добави и кестени, онези малки кафяви топчета, който излитаха като куршум и падаха като камък. Липсваше му нещо. Някак суха му идваше гледката.
Загледа се в тъмните нишки на небето. Те винаги го следваха по пътя му. Винаги бяха на около и винаги в готовност да крещят с гръмотевичния си глас. Посегна към тях, прати им струя от себе си, която те мразеха. Опитаха се да му отвърнат и запратиха водната си тъкан по него. Той се разсмя. Точно това очакваше, една чудесна мокра картина с летящи кестени.

Огледа се. Беше неговият момент. Отпусна се и отново подхвана лудешкия си полет...  

Здравей, ветре студен!
Здравей и на теб любима ми зимо!
Време беше...